Защо не трябва да има 13-а заплата в бюджетния сектор

Наближава краят на годината и отново настъпва време за подаръци. Някои от тях ще бъдат заслужени, други – не толкова. Традицията повелява, преди да получат подаръци, децата да кажат послушни ли са били, а техните родители – дали са си свършили работата през годината и каква е била ползата от нея. Това обаче се е случвало преди време, когато хората са разчитали повече на себе си и е трябвало да научат децата си на лична отговорност и трудолюбие. Ситуацията се промени по времето на социализма и за съжаление голяма част от изкривените порядки все още са запазени и дори се приемат за нещо нормално.

Става въпрос за бюджетния сектор, който за поредна година ще се облагодетелства за чужда сметка чрез получаването на допълнителна, тринайсета (а за някои вероятно и четиринайсета) заплата. Това решение не е икономически и морално обосновано и затова не трябва да се прилага. Ето накратко причините за това.

1. Средствата в бюджета се изземват от нетните данъкоплатци (хората, които дават повече пари на държавата, отколкото получават от нея). Всички те работят извън бюджетния сектор и няма да получат нищо от него. По-доброто решение би било, ако данъците бяха по-ниски и парите изобщо не бяха отнети.

2. Допълнителната заплата представлява наказание за хората, които действително добавят стойност, докато възнаграждава непродуктивния по същество обществен сектор. За никого не е тайна, че огромни по размер суми се прахосват във всички сектори на бюджета поради лошо управление и липса на установени права за собственост.

3. В частния сектор премиите се раздават за добре свършена работа, когато резултатите са по-добри от предварителните очаквания. Поради характера на работата на бюджетните служители липсва механизъм за пазарна оценка на труда им. Установяването на действителните резултати от дейността на едно министерство или агенция, комисия и т.н. представлява сериозно предизвикателство. В този смисъл не може да се докаже, че производителността в бюджетния сектор е нараснала, което да се използва като основание за допълнителната заплата.

4. Тринайсета заплата би трябвало да се дава само във ведомства, в които са направени „икономии”, тоест през годината са спестени средства, които могат да се използват за допълнителни възнаграждения. Само че тук не се отчитат няколко факта. Размерът на фонда за работни заплати се определя на базата на щатните бройки в съответното ведомство, от които винаги има незаети места. Тоест предварително се залага значителен по размер резерв, който след това се представя като спестен. Освен това икономията би трябвало да означава тези суми да не се изразходят изобщо, а по такъв начин това просто се отлага за края на годината.

5. Получателите на допълнителна заплата са служители в държавната администрация, членове на управителни и надзорни органи в държавните предприятия, учители, лекари, полицаи, работещи в държавните медии, в БАН и други. Голяма част от тези хора вероятно заслужават допълнително възнаграждение, но много от тях са напълно безполезни и би трябвало да бъдат съкратени.

6. Заплатите в бюджетния сектор не са ниски – според данните на Националния статистически институт те са по-високи от възнагражденията в частния сектор. Действителните измерения са по-различни, но съществуват други фактори, които ги приближават до тези в частния сектор. Това са по-високата обща сигурност, тъй като рискът от неплащане е минимален, ниската вероятност от уволнение дори при неспазване на служебните задължения, по-малкото работни часове и по-продължителните отпуски, повече болнични и т.н.

7. За услугите, които се предоставят от посочените лица, вече е платено, а твърде често се налага те да се получат в крайна сметка от частния сектор. Тоест плаща се допълнително за нещо, което на практика не се потребява. Това се отнася и за образованието, и за здравеопазването, и за защитата на собствеността.

8. Даването на тринайсета заплата противоречи на цялостната консервативна макроикономическа политика. Изливането на значителни по размер средства в икономиката в рамките на последното тримесечие, което обхваща бюджетни заплати, добавки към пенсиите и други разходи, води до повишаване на паричното предлагане, което стимулира вътрешното търсене и оттам се отразява върху темпа на инфлацията и дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Стойностите на тези величини обаче се разглеждат като индикатори за неблагоприятни за икономиката процеси и по-нататъшното им нарастване би могло да представлява съществен риск.

9. Изборът на кого да се дадат парите се прави не от хората, от които са взети, а от управляващите. Това означава, че е ограничена свободата на хората да преценят кой заслужава действително да получи подаръци от тях, като този процес е заместен с чиновническо решение.

10. Солидарността се налага насила, което води до по-малко доброволни дарения за хора, които действително се нуждаят от тях. Разходите за тези дарения обаче са по-високи поради административните изисквания, наложени от държавата.

Източник: bm-businessmagazine.bg