Зап­ла­ща­не на из­вън­ред­ния труд

Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време- чл. 143, ал. 1 от КТ.

Положеният извънреден труд се установява като се съпоставят работните часове за възприетия период за отчитане на работното време (дневно, седмично, месечно или друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца) с отработените часове от работника или служителя през този период.

При сумирано отчитане на работното време или нормата, работното време се определя като произведение от броя на работните дни и нормалната продължителност на дневното работно време, установена в чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда, а отработените часове се изчисляват след превръщане в дневни на нощните часове в нощните смени и смесените смени, признавани за нощни.

За времето, през което се полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или според изработеното. Това зависи от прилаганата, според сключения трудов договор система на заплащане на труда.

Освен това, съгласно чл. 262 от Кодекса на труда се заплаща и увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя в индивидуалния трудов договор или определено с колективния трудов договор, но не по-малко от:

а) 50 на сто - за работа през работните дни;

б) 75 на сто - за работа през почивните дни;

в) 100 на сто - за работа през дните на официални празници;

г) 50 на сто - за работа при сумирано отчитане на работното време.

Когато не е уговорено друго, увеличението за извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

В случая се има предвид основното трудово възнаграждение, като няма пречка при изрична договореност увеличението да се дава и върху допълнителните трудови възнаграждения, определени в индивидуалния трудов договор, с изключение на това за продължителна работа, предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 6 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.

По този ред се заплаща и положеният извънреден труд, но само през дните на седмичната почивка или на официални празнични дни от работници и служители с ненормиран работен ден, определени съгласно чл. 139, ал. 4 от Кодекса на труда.

На тази категория работници и служители за положения извънреден труд в работни дни не се заплаща отделно трудово възнаграждение и увеличение върху него, тъй като това се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, който не може да е по-малък от 5 работни дни съгласно чл. 156, т. 2 от Кодекса на труда.

Поначало извънредният труд е забранен.

Той се допуска по изключение съгласно чл. 144 от Кодекса на труда в случаите:

а) за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

б) за предотвратяване и борба с природни или обществени бедствия и опасности и отстраняване на непосредствени последици от тях;

в) за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;

г) за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;

д) за довършване на започнатата работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали;

е) за извършване на усилена сезонна работа.

Не се разрешава полагане на извънреден труд от (чл. 147 от КТ):

а) работници и служители, които не са навършили 18 години;

б) бременни работнички или служителки и майки с деца до 3-годишна възраст;

в) майки с деца от 3 до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца инвалиди, независимо от възрастта им, освен с тяхно съгласие;

г) трудоустроени работници или служители, освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им, съгласно заключение на здравните органи;

д) работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие;

е) работници и служители, за които е установено намалено работно време по реда на чл. 137, ал. 1 от Кодекса на труда, поради това, че работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия, освен в случаите по чл. 144, т. 1 - 3 от Кодекса на труда.

Максималната допустима продължителност на извънредния труд е както следва (чл. 146 от КТ):

а) 150 часа през една календарна година;

б) 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през един календарен месец;

в) 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през една календарна седмица;

г) 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през два последователни работни дни.

Посочените ограничения по отношение на нощен труд не се отнасят за нощните часове в нощните и признати за нощни смесени смени при сумирано изчисляване на работното време и превръщането на нощните часове в дневни.

За отчитане на положения извънреден труд съгласно чл. 149 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да води специална книга и да представя отчет пред Инспекцията по труда всяко шестмесечие.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Кодекса на труда за извънредния труд, независимо от това дали е положен законно или не, се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, както е посочено по-горе.

В чл. 150, ал. 2 от Кодекса на труда е установена забрана за компенсиране на извънредния труд с почивка.

Пример:
Работник или служител с 8-часов работен ден при подневно отчитане на работното време, с повременно заплащане и основно месечно трудово възнаграждение 300 лв. и 12 % за продължителна работа през месец с 21 работни дни е отработил всички работни дни и е работил 8 часа извънредно в един съботен ден. За месеца той ще получи:

Основно месечно трудово възнаграждение - 300 лв.

За продължителна работа (300 х 12 %) - 36 лв.

За извънреден труд 8 ч. (300 : 21 дни) - 14,29 лв.

Увеличение за извънреден труд (14,29 х 75 %) - 10,71 лв.

Брутно трудово възнаграждение за месеца - 361,00 лв.

Пример:
Работник или служител с 8-часов работен ден при сумирано отчитане на работното време с повременно заплащане и основно месечно трудово възнаграждение от 160 лв. и 12 % за продължителна работа през месец с 21 работни дни е отработил 15 дни по 12 часа, от които 8 смени от 7 до 19 ч. и 7 смени от 19 ч. до 7 ч.

Изчисляване на работното време:

Месечна норма работни часове (21 дн. х 8 ч.)  - 168 ч.

Отработени дневни часове между 06 - 22 ч.

8 дн. х 12 ч. = 96 ч.

7 дн. х 4 ч. = 28 ч.

Общо дневни часове: 124 ч.

Отработени нощни часове (между 22 ч. - 06 ч.)

7 дн. х 8 ч. = 56 ч. Превърнати в дневни

 56 ч. х 1.143 = 64 ч.

Всичко приравнени часове (124 ч + 64 ч.)  - 188 ч.

Извънреден труд (188 ч. - 168 ч.) -  20 ч.


За месеца работникът или служителя ще получи:

- основно месечно трудово възнаграждение                            160 лв.

- за продължителна работа (160 лв. х 12 %)                            19,20 лв.

- за извънреден труд (160 лв. : 168 ч.) х 20 ч.                          19,05 лв.

- увеличение за извънреден труд (19,05 лв. х 50 %)  9,53 лв.

- допълнително възнаграждение за нощен труд (56 ч. х мин. 0,072 лв.) - 4,03 лв.

Брутно трудово възнаграждение за месеца  211,81 лв.

За разлика от правилата, предвидени за заплащане на извънредния труд за държавните служители, чл. 70 от Закона за държавния служител и чл. 19 от Наредбата за служебното положение на държавния служител предвиждат да се заплаща само извънредният труд, положен извън месечния график в почивни дни. В този случай се заплаща основното месечно възнаграждение за отработеното време, изчислено чрез броя на работните дни през съответния месец, и допълнително увеличение от 100 на сто.

Пример:
Държавен служител с основно месечно възнаграждение от 315 лв. през месец с 21 работни дни е работил извън месечния си график един съботен ден при пълно работно време.

Освен основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения определени с акта за назначаване, за работата си през този съботен ден, той ще получи допълнително:

- за отработеното време (315 лв. : 21 дн.) - 15 лв.

- увеличение за извънреден труд (15 лв. х 100 %) - 15 лв.

Общо:                                      30 лв.

Административна практика

№ 70-00-49 от 19.05.1994 г.

При сумирано изчисляване на работното време месечната норма за продължителност се определя, като се умножат броя на работните дни по календар през съответния месец и броят на часовете, които се включват в дневната продължителност на работното време, установена на работното място за подневно отчитане.

Отработените часове (след превръщането на нощните часове в дневни), които са над съответната месечна норма за продължителност на работното време, са извънреден труд и се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда.

№ 26-00-393/95 от 10.01.1996 г.

Нощен е трудът, който се полага от работника и служителя във времето от 22.00 до 6.00 часа съгласно чл. 140, ал. 2 от Кодекса на труда.

За всеки отработен нощен час или за част от него на работника или служителя се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 20 на сто от установената минимална часова работна заплата за страната, (заб. от 1 януари 1999 г. не по-малко от 0,072 лв.) съгласно чл. 6 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.

При сумирано изчисляване на работното време отработените нощни часове се превръщат в дневни по реда на чл. 7, ал. 2 от посочената наредба.

Няма законова или друга нормативна разпоредба, която да ограничава броя на нощните часове в работната смяна на лицата, които работят по графици при условията на сумирано изчисляване на работното време, т.е. работните смени могат да включват до 8 часа нощен труд и за всеки от тях се прилагат посочените разпоредби.

Ограниченията по чл. 146, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда се отнасят за продължителността на извънредния труд (дневен или нощен) през една календарна седмица, които не се отнасят за продължителността на нощния труд през редовното работно време.

№ 94-Д-33 от 12.03.1998 г.

Полагащите се възнаграждения за извънреден труд по реда на чл. 262 и чл. 264 от Кодекса на труда от 1992 г. нямат постоянен характер. Те не могат да бъдат елемент на брутното трудово възнаграждение, което се ползва като база при определяне възнаграждението за платен домашен отпуск по чл. 177 или обезщетенията по чл. 228 от КТ.

Горепосоченото е решено с раздел IV на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г., изм. и доп., бр. 1 и бр. 63 от 1994 г., бр. 29 и бр. 72 от 1996 г. и бр. 24 от 1997 г.).

№ 26-00-264 от 04.12.1998 г.

Съгласно разпоредбите на ПМС № 94 от 1997 г, за въвеждане на лятно часово време в Република България (ДВ, бр. 24 от 1997 г.) връщането към астрономическото време става в 4,00 ч. местно време в последната неделя на октомври, когато часовниците се връщат с 1 час назад.

На лицата, които в този момент са изпълнявали служебните си задължения и поради това са отработили 1 (един) час повече от нормативно установеното, следва да им бъде изплатено трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 от Кодекса на труда.

26-00-176 от 31.05.2001 г.

1. Съгласно чл. 6 от Наредбата за допълнителните й други трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г., за всеки отработен нощен час или част от него между 22,00 и 6,00, а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 до 6,00 часа, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,072 лв. независимо от:

а) вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена работа);

б) начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано);

в) системата на заплащане на труда (повременна или сделна);

г) вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна).

2. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни при отчитане на работното време с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установена за съответното работно място, независимо от заплащането и допълнителното възнаграждение по реда на предходната точка. Това не се отнася за случаите, когато индивидуалният трудов договор е сключен само за работа през нощта, както и когато се прилага намалено работно време по реда на чл. 137 от Кодекса на труда (КТ).

3. Когато при сумираното изчисляване на работното време отработените часове, но след превръщането им в дневни по реда на предходната точка, са повече от часовете на съответната норма на продължителност на работното време за месеца (периода), разликата е извънреден труд и се заплаща по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.

№ 04-00-01 от 09.07.2001 г.

Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от размерите, посочени в чл. 262, ал. 1 от КТ.

Когато не е уговорено друго, увеличението за извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В случая се има предвид основното трудово възнаграждение, като няма пречка при изрична договореност увеличението да се дава и върху допълнителните трудови възнаграждения, определени с индивидуалния договор, с изключение на това за продължителна работа предвид разпоредбата на чл. З, ал. 6 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с ПМС № 133 от 1993 г.

№ 94 КО/115 от 07.04.2003 г.

Съгласно Наредбата за командировките в страната (обн., ДВ, бр. 11 от 10.02.1987 г., изм. и доп.) за времето на командировка работниците и служителите получават т. нар. командировъчни пари, по ред и условия, установени в наредбата. Освен това, за същото време те получават и трудовото си възнаграждение. Брутното трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от определеното по чл. 228 от Кодекса на труда.

Разпоредбата на чл. З от НКС предвижда командированият да спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован. Когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката.

От посочените разпоредби се вижда, че и по време на командировка, работниците и служителите следва да спазват установеното за тях работно време. В случай че полагат извънреден труд по време на командировка, този труд трябва да се заплати.

№ 94.ДД/235 от 08.05.2003 г. (ИБТ, бр. 6 от 2003 г.)

В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор. В този текст се има предвид основното трудово възнаграждение.

Няма пречка при изрична договореност между страните да се изплаща увеличение и върху допълнителните трудови възнаграждения, определени с трудовия договор, с изключение на т. нар. клас, тъй като съгласно чл. З, ал. 6 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се заплаща за действително отработено време, в рамките на съответната месечна продължителност на работното време.

Тъй като извънредният труд се полага извън установеното работно време, респ. над месечната продължителност на работното време, на работника или служителя се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа върху основното трудово възнаграждение, а не върху увеличеното възнаграждение за положен извънреден труд.

№ 94.ДД/235 от 08.05.2003 г.

В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор. В този текст се има предвид основното трудово възнаграждение.

Няма пречка при изрична договореност между страните да се изплаща увеличение и върху допълнителните трудови възнаграждения, определени с трудовия договор, с изключение на т. нар. клас, тъй като съгласно чл. 3, ал. 6 от наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се заплаща за действително отработено време, в рамките на съответната месечна продължителност на работното време.

Тъй като извънредният труд се полага извън установеното работно време, респ. над месечната продължителност на работното време, на работника или служителя се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа върху основното трудово възнаграждение, а не върху увеличеното възнаграждение за положен извънреден труд.

№ 94КК/114 ат 26.05.2004 г.

Съгласно Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за 1 ден трудов стаж се зачита времето, през което работниците и служителите са работили най-малко половината от максимално установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работния ден. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда).

Трудът, полаган в повече от установеното работно време, по разпореждане или със знанието на работодателя и без неговото противопоставяне, е извънреден. Извънредният труд задължително се заплаща, като минималната база е уредена в чл. 262 от Кодекса на труда, но не е предвидено времето, положено като извънреден труд да се зачита за трудов стаж.

Така е и при сумираното отчитане на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, не по-голям от 4 месеца.

Ако след превръщането на нощните часове в дневни, отработените са повече от часовете на съответната норма за продължителност на работното време за периода на отчитане, разликата е извънреден труд и се заплаща в увеличен размер съгласно чл. 262 от Кодекса на труда, но не се признава за трудов стаж.

№ 02/225 от 10.08.2004 г.

Разпоредбата на чл. 262 от Кодекса на труда установява увеличеното заплащане на извънредния труд, положен през работните, почивните и празничните дни за работещите по трудово правоотношение. Неспазването на разпоредбата е нарушение на трудовото законодателство.