Цяла заплата за половин работен ден?

Steven M. Smith е публикувал в блога си една много интересна статия, където разказва историята на един служител, наречен Албърт, който гарантира, че може да изпълнява задачите си и да покрива изискванията за свършена работа за пълен работен ден на 105%, но за 20 на седмица. Албърт е човек, когото колегите харесват, а клиентите – направо обожават, но държи да не му губят времето и настоява да работи на половин работен ден, като получава заплата като за цял.

Авторът интервюирал няколко мениджъри дали биха наели Албърт и от всичките получил един и същ отговор – “Не”. Никой не оценил факта, че Албътр е бил 100% по-продуктивен от останалите колеги. Всички запитани мениджъри се почувствали обидени от неговите условия за 20-часова работна седмица и настоявали той да работи колкото другите – по 40-60 часа. Всъщност, те не харесали това, че той държал на своята свобода, а искали да осъществяват по-стегнат контрол над него без значение колко е продуктивен и полезен за работата на фирмата.

Ако аз трябваше да взема такова решение, със сигурност бих взел Албърт, ако той можеше да докаже, че може да постигне обещаните резултати. Това, което ме притеснява, са отговорите на интервюираните мениджъри. Те за пореден път потвърждават моите опасения, че в днешно време средното ниво мениджъри нямат никакъв предприемачески дух. Те не гледат на своите служители като на партньори, с които да постигнат дадена цел, а по-скоро като на собственост, ресурс, че даже и като на роби. Мнозинството мениджъри ценят най-много не продуктивността на един служител, а способността му да се подчинява на заповеди. И това се случва както в развитите страни като САЩ, така и у нас.

Имам чувството, че се връщаме отново в 18-ти – 19-ти век...

Източник: story.karierist.com