Заплати

Работната заплата представлява един от основните източници за доходи на българите. Според изискванията на Националния статистически институт над 50% от дохода на домакинствата идва от работната заплата. Това показва, че работната заплата сама по себе си не е точен измерител за цялостнотото равнище на текущите приходи, но все пак тя е един достатъчен убедителен показател, който ни дава сравнително надеждни данни за изследване.

Паричното трудово възнаграждение или заработка, определени между работодателя и синдикалната организация за отрасла, в съответствие с националното законодателство (с нормативния акт на Правителството) в силата на писмен или устен договор за наемане на работник или служител, работодателя предоставя за положеният труд или трудът, който трябва да бъде положен, или за услугите, които са оказани, или трябва да бъдат реализирани в един бъдещ момент се нарича РАБОТНА ЗАПЛАТА. В редки случаи когато е предвидено с акт на Правителството, колективен договор или само в трудовия договор допълнително възнаграждение или част от него могат да се изплащат в натура.

Работната заплата се разделя на два вида - НОМИНАЛНА и РЕАЛНА. Първият вид представлява паричният израз на положения труд или за труда, който ще бъде положен в един бъдещ момент. Изплащането на  номиналната заплата е регулирано на служителя или работника във валутата, която е в законово обръщение в страната. Работодателят няма никакво право да упражнява контрол или да се меси в свободата на своя подчинен - да влага, харчи и управлява своята заплата. Началникът може да удържа от нея само в случаи и в размери, които са предварително определени в колективния трудов договор, законодателството и арбитражните решения. Работниците и служителите в предприятието имат привилегията при евентуален фалит да използват привилегировани кредити по отношение на начислената заплата. Поредността се определя в Търговският закон  чл.722, ал.1.

Индексът, характеризиращ промяната в покупателната способност на номиналната заплата е РЕАЛНАТА ЗАПЛАТА. Това е и вторият вид на работната заплата, който се характеризира с покупателната способност, количеството продукти и услуги, които заетият може да закупи с трудовото си възнаграждение или заработка.

Номиналната заплата има различни елементи като всеки от тях се структурира различно и има строго предназначение. Статутът се урежда с трудовото законодателство, с нормативните актове на Правителството, със споразумения между работодателя и работника, с колективни трудови договори или с трудови договори. Могат да бъдат изолирани следните основни елемента на номиналната работна заплата в България:

- основна работна заплата - заплата над основното трудово възнаграждение;

- допълнително трудово възнаграждение - трудово възнаграждение при особени случаи.

Основната работна заплата се определя в трудовия договор на работника или служителя за притежаваната квалификация, за труда който трябва да положи и за задачите и задълженията, които трябва да изпълни.

Кодекс на труда

Определяне на трудовото възнаграждение:

Чл. 247 (1) Размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното.

(2) Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя  и не може до бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор.